Гребният спорт в България

GB2Снимка: Георги Божилов – национален отбор

Гребният спорт в България се заражда и развива редом с новосъздадения военен, морски и речен флот. По различни поводи в градовете край река Дунав и Черно море се организират тържества, в които са включени и надпревари с лодки.

Едва през 1924 г. е първото гребно състезание у нас. През август в Бургас русенци печелят и двете дистанции (400 м и 2000 м). Техни подгласници са гребците от Варна и Бургас.

Същата година започва и производството у нас на лодки. Прави ги руснакът Тодор Плюшчев, който по професия е моряк. Първият плавателен съд е пуснат по река Янтра. Той е направен по поръчка на Българския народен морски сговор (БНМС), който тогава администрира всички водни спортове.

imageПрез 1925 г. се приема първият правилник по гребане у нас. Утвърдени са две дисциплини – 500 м за малки лодки, карани с един или двама гребци, и 2000 м за големи лодки (четворки, шесторки, осморки, десеторки). Година по-късно се уточняват и лодките. Те са т. нар. русалки – малки платнени лодки за двама гребци и тренировъчни гребни лодки – четворки, шесторки и един кърмчия (по един гребец на пейка).

За първи път през 1935 г. в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Надпреварата е за шесторки с кърмчия.

Първият шампионат по гребане за “възрастни и юноши” е през 1938 г. в Русе. Видинчани в четворката с кърмчия са най-бързи по 2000-метровата дистанция по р. Дунав. Юношите получават и купата на Нeгово Величество Царя.

На 22 юни 1947 г. е първото състезание в София. На езерото “Ариана” в Борисовата градина стартират около 50 младежи и девойки.
Месец по-късно, на 18 юли е първият републиканскиimage шампионат във Варна (през септември 1946 г. с референдум България е обявена за република). Стартират състезатели от 12 града.

На републиканското през 1953 г. в Бургас за първи път се пускат академични лодки. В шампионата участват 107 мъже и 8 жени. Това е и последното първенство, в което стартират старите, тежки лодки и полугички шесторки.
Варненци са, тези които гребат с академична лодка на републиканското. Тя е конструирана от Васил Боянов, който тогава е треньор на състезателите от Военноморските сили. Лодката е четворка, която е с подвижни седалки и стъпенки, а варненци обират първите места.

През 1955 г. е утвърден първият национален отбор – 6 мъже и 4 жени. По-късно отборът е редуциран и на първото европейско първенство през 1956-а в Блед (Югославия) стартират само две лодки. Първоначално сърбите ни отказват участие, защото заявката ни е пристигнала твърде късно. След уговорки домакините правят компромис и ни пускат на европейското.
Киряк Рупов е предпоследен на скиф, като изпреварва само турски състезател. Двойката ни с кърмчия Феодор Кономаев и Матвей Кондратов с рулеви Васил Боянов също са предпоследни, като задминават гръцкия и турския екипаж (последният се отказва).

Осем години по-късно (1963) за първи път на европейско участва и българка. На шампионата в Москва Маргарита Соколова е 9-та в скифа.