Гребането е воден спорт. За него е характерно, че греблата имат опорна точка с лодката. При тази ситуация на гребане, за да работи греблото като лост, гребците седят с гръб към посоката на движение. При гребане те използват основно силата на краката си чрез слайд, движещ се върху релси, наречени ролбани. Има два вида лодки: „разпашни“ – всеки гребец гребе с едно гребло, което държи с двете ръце и „скул“ – всеки гребец гребе с по две гребла, с по едно във всяка ръка.
Общият брой на видовете лодки в този спорт е 9 : Скиф , 2-ка с рулеви, 2-ка без рулеви, 2-ка скул, 4-ка с рулеви, 4-ка без рулеви, 4-ка скул, 4-скул със рулеви, 8-ка разпашно.
Има и гребни тренажори, наречени ергометри. Те имат функция да отчитат резултати. Резултатите не са същите като в лодка, защото не се отчита теглото.
Академичното гребане е един от най-тежките спортове, който натоварва и развива мускулатурата на цялото тяло и изисква много голям витален капацитет (вместимост на белите дробове). Изисква се и добро чувство за равновесие и координация на собствените движения с тези на останалите гребци в лодката. Гребането е спорт, който развива качества като стремеж за пълен синхрон и екипност. В гребането спортистите научават, че ако не успееш да ги приложиш в полза на отбора си, личните ти качества нямат значение за никого.
В този вид гребане основно се натоварват най-силните групи мускули – краката, кръста и ръцете. На тренировка един гребец изразходва около 3 000 килокалории – в пъти повече от един обикновен човек. Интересен е фактът, че в този спорт няма рекорди, защото в плитка вода се гребе по-трудно, а в дълбока по-лесно.